Заслушани в стихотворенията преоткривахме за себе си, родния край, живота с делничните неща, малките животинки, героите от приказките, българската природа, преклонението пред историята и бележитите българи, родния край - все важни неща от живата, предадени с изящно слово и рими.Един своеобразен учебен час завъртя копчето за спомени у нас и прехласнати слушахме нашата учителка, учителката на нашите деца, учителката на днешните учители в Никопол ... Не задавахме въпроси, а и благодарихме мислено и на глас от сърце за часовете по литература и български език в училище, за общите неща в живота, за надеждата която ни дава сили.
Н И Е, В Ъ З Р А С Т Н И Т Е,
така сме възпитани -
на всеки човек
да гледаме с уважение.
Народа, земята си
да почитаме,
да изслушваме
чуждото мнение...
До края да бъдем
родители.
Дори на децата големи
във всичко,
вечни учители -
просто така сме скроени!
Такива сме ,
май прекаляваме
със грижи и обич
до вас да заставаме -
ще ни простите ли,
завинаги вие деца сте ни,
а ние - ваши родители...
Юлия Иванова, гр.Никопол
