 |
Проливният дъжд в съботната вечер осуети провеждането на планувания концерт на открито. По идея на музикантите и с бързата реакция на DJ Младен, фоайето на втория етаж на читалището се превърна в импровизирана концертна сцена. И както се казва - "Всяко зло - за добро!". По-задушевната атмосфера създаде добър контакт между публика и изпълнители. Пръв на "сцената" се яви Огнян Видев. Преминавайки от джаз към фламенко, китаристът отлепи от земята и се извиси така високо и запомнящо се, че който не е бил - може само да съжалява! Мисля, че изпълнението му би впечатлило Пако де Лусия, Дидюля и който и да е друг от световните китаристи. /По-късно съпругата на Огнян 
Видев сподели, че отдавна не го е виждала така "отлитащ от земята", а той самият ни трогна с признанието, че в нашето читалище имало някаква енергия/. След виртуозният наш изпълнител и единственият българин, попаднал в класацията на най-добрите световни китаристи, един след друг се изявиха най-новите приятели на читалище "Л. Каравелов" - бардът Бойко Георгиев и неговият брат - китаристът, свирил с група "Джендема", с група "Щурците", с Валди Тотев ... - Петър Янков - Пешето. Да слушаш в оригинал, макар и само с един "щурец" "Край реката редят се тополите" си е истинско удоволствие. Братята свириха и в дует, а в края към тях се присъедини и Огнян Видев. Истинско удоволствие за меломани и ценители!
Вторият ден на фестивала се превърна в един неочаквано хубав празник за самите организатори. Казвам го с известна доза самочувствие, породено от всеобщото мнение на общността. Този път времето беше с нас. От сутринта в Куртово Конаре започна суетня - шатрите и сцената тръпнеха в очакване. И започнаха да се появяват - последните чушки и домати, консерви от фабрика "Йока", салатки "Айсберг" - от фирма Живкови, домашни консерви, вкусни гозби, пити, баници. Прекрасните деца на г-жа Момчилова с царевичните кукли, местните плетачки на дантели, ръчно изработени бижута, дърворезби...Като начало е добре. Фирма "Витанея" черпеше щедро с вкусни сокчета, а нашите самодейки бъркаха домашна лютеница. Целия ден площада на К. Конаре посрещаше гости - и студенти от Софийския университет, които пристигнаха още от събота и бяха настанени при нас, и нашите спонсори - от Фондация "Америка за България" и Платформа "Агора", и туристи чак от Несебър, и БНР, и много приятели, които отдавна не бяха се вясвали в селото. В 12 ч. бе официалното откриване, за което пък официалните гости от София категорично отказаха да бъдат "официални", а ни насърчиха да действаме по-свободно, по-импровизирано и нещата си тръгнаха от само себе си. Нашата сътрудничка Юлиана се захвана с интересните игри - надхвърляне, надяждане и т.н., в единия край дегустираха местните манджи, в другия раздаваха филии с домашна лютеница, занаятчиите развъртяха бизнес - за всекиго имаше забавление.
 |
Не може и без женския народен хор на К. Конаре. Сърцата на публиката завладяха вихрените танцьори от ТФ "Елика. И най-много пя Радка Стефанова - председател на НЧ "Л. Каравелов". Тя продължи да пее и с инструментална група "Лира", когато всички се хванаха на хорото. Имаше и изненада - специален химн на фестивала, записан и на диск, който звуча и двата дни. Изненадата бе от Радка и Иван Стефанови и ИГ "Лира". По-късно изпълнителите от К. Конаре, Триводици и Банско се преместиха в читалището - на обща софра, разпявка и хорца. И пак изненада /ама ние си го знаем/ имаме ли гости от Банско - има и от вълшебната капама - и то не случайна, а от двама мъже дето хем пеят за десет, хем тях търси Ути Бъчваров. А и като запеят оная "Пуста младост" /и втората вечер слушахме в оригинал/ - направо да настръхнеш. Да си призная - на мен ми хареса /може да звучи нескромно, но си беше много хубаво/, и на младите им хареса, бабите със столчетата дълго седяха пред читалището и не им се тръгваше...Най- хубавото е, че още от вечерта се зародиха идеи за следващия фестивал, който ще бъде още по-хубав. А тези идеи идваха от хората - това пък бе и нашата идея! Каквото искаме да се случи се случва, ако всеки даде нещо от себе си! И хората дадоха. Чудя се на кого да благодаря и откъде да започна. Ще започна с Кмета на Куртово Конаре - г-н Пиринов - без него нямаше да се справим. Дни наред работеше, помагаше и бе със нас във всичко! Благодарност на община Стамболийски за сцената, на всички, които по-горе споменах и направиха празника по-пъстър и атрактивен. Нашите самодейци сме ги кръстили "Групата за бързо реагиране". Благодарност на Росица Петрова - Директор на ОДЗ и целият й екип, на Радка и Иван Стефанови, на Мария Донева, на Керана Благоева, на Веска Георгиева, на Мария Шушарова, на Емилия Андонова, на Крема Данаилова, на Радмил Пандев, на Роза Порязова, на бившия ни кмет Стоян Кънев, на Юлиана и Даямян Кискинови, на Ангел Найденов, на Зина Младенова, на Христо Дайков, на Стоян Богданов, на Маргарита Момчилова, на Младен за хубавата музика и доброто озвучаване, на Коцето от дискотеката, на Мариана Стоицова, на Минка Ангелова, на Йорданка Таманова, на Митка Божилова, на Елена Грозданова, на младите доброволци - ученици от ОУ "Св.Св.Кирил и Методий", на Христо Манчев, на Елена Янкова, на целия екип на читалището... Впрочем ние всички май сме един екип, който знам, че в бъдеще ще става все по-голям и който все повече ми дава онова усещане за общност, за което все си мечтая.
И накрая още нещо - не сте яли истинска лютеница, ако не сте опитали тази на консервна фабрика "Йока" - непременно да я опитате - просто няма да помислите за друга. А ако видите консервите на фабрика "Сола", които са и наши спонсори, ще ахнете! И салатите на Живкови -ООД! Чрез този фестивал и аз самата открих много от местните кулинарни чудесии, които ме изпълват с гордост! И още нещо ме кара да се гордея с Куртово Конаре - дядо Александър, роден преди 150 г. и с национален принос - отгледал първите ранни домати в България, направил първата фабрика за червен пипер в България! На него посвещаваме и този наш пръв фестивал на чушките, доматите, традиционните храни и занаяти! До догодина!
Източник: Емилия Шушарова - секретар на НЧ "Л. Каравелов", с. Куртово Конаре