Прочетените хайку - стихотворения на Оля Недкова, родом от Никопол, са поетичен отговор от нашето съвремие към Фронтон, живял ІІ в., неговата любов и скръбта му по Елия, чието име носи чешмата. Оля Недкова, сега живее в Разград.През 2008 г. осъществи мечтата си и отпечата хайку-стихосбирката "Чешмата на Елия" с посвещение към "...всички, които не могат да издигнат паметник на любовта си, но обичат и са обичани.". Разделителят на стихосбирката е дело на известния фотограф Любен Янков - специален член на Нюйоркската обществена библиотека и уважаван член на Международното дружество за поети, който практикува рекламна и художествена фотография и е работил в Модерен Музей за Изкуство в Ню Йорк.Той е познат на българските читатели с книгата си "Отнесени мигове" (изд. 2003 г.).
С първото стихотворение с което започва стихосбирката "Чешмата на Елия", Оля Недкова с изящно слово отговаря през вековете:
"Молитвата ти, Фронтоне, е чута. Любовта побеждава всичко! Погалих камъка и положих роза
в сълзите на чешмата.
Отпих глътка вода
и усетих силата на твоята любов,
мъдростта и уважението на хората,
съхранили през вековете този паметник
на обичта.
Твоето име остана известно
от времето на Марк Аврелий до днес,
не с войнска и служебна слава,
а с величието на любовта ти към Елия! Поклон!"
Чешмата на Елия е любимо място на никополчани и гости за отдих, студена и бистра вода за пиене, срещи и любови. Представлява античен римски саркофаг с латински надпис - епитафия на Елия., разчетена от френският археолог Дижарден. Той е много впечатлен и превежда елегията на френски, като поставя на чешмата и собствена плоча с отговор на молбата на Фронтон. За първи път надписа на чешмата е публикуван от Т.Лежане в сп."Льо Тур де Монд" през 1878 г., кн. ІІ., стр.121. Според историци вероятно по време на турското робство саркофагът е вграден в чешма, висока З м. с фронт 4 м.
"Чешмата на Елия",
худ. Ирина Параскевова
|
" ...
Нека поне сред цветя да почиват
останките свидни - моята Елия мила,
положена в тази могила!
...
Моля, стопанино, вслушай се в моята
песен и моля да разкрасяваш земята
при надписа всяка година, и - според
времето - да покровителстваш гроба
во веки: розички росни или амарантови
китки приятни, всякакви видове плод,
разнородни и нови, поставяй - нека през
всеки сезон тя, съгрята чрез тях, се
възражда."
С "Часът за поезия" никополчани сториха ПОКЛОН на любовта, за която няма минало време, граници и забрава.
